17.04.2010 г., 20:28

Утро

841 1 1

Вече изтрезнял гледам че съм цял

снощи всичко съм изял

Марулята в корема се обръща 

 до дюлята иска да се връща

Леле главата ми е пълна с тенекия

хем тежи хем дрънчи

по-добре още малко да се полежи

но мила моя не се сърди 

маруля повече на салата не режи

и земята   и  тавана от   нея                                                                                                            все   още  се върти

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле, май че наистина си го писал с тенекиена глава!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...