Утро като лебед
Нощта пристигна
доста закъсняла.
От бързане
припадна във ръцете ми.
Разрошена -
със кожа потъмняла.
От много обиколки
по небето ми.
Със няколко шамара
я разбудих.
Огледа се с очи,
които търсеха
прозорец да избяга
... и изгубих.
Нанизах самотата си
на пръста ми,
във формата
на липсващото - кръгла,
приличаща на обръч
от усещане,
че болката ще бъде
много дълга
и с нея ще запаля
горе свещите.
Сама ще си направя
с тях звездите.
Когато догорят,
ще чакам тебе...
и утрото ще плува
във гърдите ми -
красиво и изящно.
Като лебед.
доста закъсняла.
От бързане
припадна във ръцете ми.
Разрошена -
със кожа потъмняла.
От много обиколки
по небето ми.
Със няколко шамара
я разбудих.
Огледа се с очи,
които търсеха
прозорец да избяга
... и изгубих.
Нанизах самотата си
на пръста ми,
във формата
на липсващото - кръгла,
приличаща на обръч
от усещане,
че болката ще бъде
много дълга
и с нея ще запаля
горе свещите.
Сама ще си направя
с тях звездите.
Когато догорят,
ще чакам тебе...
и утрото ще плува
във гърдите ми -
красиво и изящно.
Като лебед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
