Утро край Охридското езеро...
Утро край Охридското езеро...
.. ей Слънцето огрява планините,
но езерото още е във сянка,
лениво някак, шумолят вълните
сънливи още в сутришната дрямка...
Луната като облаче е бяла
и спряла е за малко на небето-
тя, светлината си в нощта раздала,
на влюбени да свети и поети...
... Денят посрещам с ведро настроение,
макар че от когато свят светува
със всеки ден към Друго измерение
Животът, знам, във Залезът пътува!...
Но утрото сега е тъй прекрасно,
а залезът е толкова далече
и птичи песни екват велегласно,
че замечтавам за безкрайност вече...
От езерото Вечност ме облъхва,
приятен вятър влюбено ме гали:
назад нощта отчаяно въздъхва,
напред- денят възторжено се пали...
... И много дни в животът ми да бъдат!...
Един Човек, сега ги поздравява...
А ако днес, Любов ми те отсъдят:
да е красива и да продължава!...
... а някой ден ли пак тъжа за Вечност,
но почнат да „омекват” коленете-
ще идвам тук, край езерото, вечер
и сам ще си говоря с боговете...
Коста Качев,
12.09.2014.
Охридското езеро
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
