Утро във Варна
УТРО ВЪВ ВАРНА
... в часа на Третите петли,
когато всичко живо спинка,
се вдигат нощните мъгли
от Шишковата ми градинка,
лежат под мократа липа
превръзки, ластици, спринцовки,
а наркоманът пак заспа
без феи с приказни пантофки,
и пейката ми литва в миг –
сал в галактически морета,
мълчим на български език
със циганката, дето шета,
ни лук мирисал, нито ял,
с лула тютюн ще ми е сито –
и курвите от бар „Мистрал”
ще кротнат най-подир в таксито,
над чорлавото ми море
ще плисне изгревът за кратко,
и лудият край мен ще спре
с печалното си: – Как си, братко? –
е, как да съм? – в мъгла до гроб,
вървя през варненската киша...
Напъхал в задния си джоб
досадата, че още дишам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
