27.01.2008 г., 12:41 ч.

утрото 

  Поезия
659 0 10

Хлътва студ. Потъва в кръпките,

изплуват мигове от задименото,

косите ми, разлистени, попиват

стаена във ъглите тишина.

 

Смълчано е. И чисто във душата ми.

И будно е, разплетено по устните.

И ново е (забравеното старо).

И мокро е, по миглите се стича.

 

Ключалки щракват (поръждясали),

ръцете в сини паяжини се събуждат.

Затишие (като след буря е притихнало).

И само шепот капе. Сънено.

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??