Хлътва студ. Потъва в кръпките,
изплуват мигове от задименото,
косите ми, разлистени, попиват
стаена във ъглите тишина.
Смълчано е. И чисто във душата ми.
И будно е, разплетено по устните.
И ново е (забравеното старо).
И мокро е, по миглите се стича.
Ключалки щракват (поръждясали),
ръцете в сини паяжини се събуждат.
Затишие (като след буря е притихнало).
И само шепот капе. Сънено.