Хлътва студ. Потъва в кръпките,
изплуват мигове от задименото,
косите ми, разлистени, попиват
стаена във ъглите тишина.
Смълчано е. И чисто във душата ми.
И будно е, разплетено по устните.
И ново е (забравеното старо).
И мокро е, по миглите се стича.
Ключалки щракват (поръждясали),
ръцете в сини паяжини се събуждат.
Затишие (като след буря е притихнало).
И само шепот капе. Сънено.
© Ася All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
