Уви...
На Д. М.
Угасна оня трепет във сърцето,
със който все очаквах да те видя.
Смали се болно чувството, което
като невинна бяла какавида
живееше във нощите тревожно
и пламъци ми хапеха душата...
Любов... едва ли вече е възможно...
Надеждата е дума непозната.
Къде изчезна сладката възхита?
Със нея тихо гледах те в очите.
Дали си искрен даже не попитах,
наивно пиех на страстта лъчите.
Сега мълча. Камбана ослепяла
във мислите заупокойно пее.
Прашинка нежност, тайно оцеляла,
във сънищата ми напук живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
