laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K

10 мая 2018 г., 23:16

Уви...

Поэзия

565 4 1

На Д. М.

Угасна оня трепет във сърцето,

със който все очаквах да те видя.

Смали се болно чувството, което

като невинна бяла какавида

живееше във нощите тревожно

и пламъци ми хапеха душата...

Любов... едва ли вече е възможно...

Надеждата е дума непозната.

Къде изчезна сладката възхита?

Със нея тихо гледах те в очите.

Дали си искрен даже не попитах,

наивно пиех на страстта лъчите.

Сега мълча. Камбана ослепяла

във мислите заупокойно пее.

Прашинка нежност, тайно оцеляла,

във сънищата ми напук живее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬