laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
10 may 2018, 23:16

Уви... 

  Poesía
372 4 2

                               На Д. М.

 

Угасна оня трепет във сърцето,

със който все очаквах да те видя.

Смали се болно чувството, което

като невинна бяла какавида

 

живееше във нощите тревожно

и пламъци ми хапеха душата...

Любов... едва ли вече е възможно...

Надеждата е дума непозната.

 

Къде изчезна сладката възхита?

Със нея тихо гледах те в очите.

Дали си искрен даже не попитах,

наивно пиех на страстта лъчите.

 

Сега мълча. Камбана ослепяла

във мислите заупокойно пее.

Прашинка нежност, тайно оцеляла,

във сънищата ми напук живее.

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красиви и извисени поетични образи, които запленяват читателя. Поздравления и силни аплодисменти!
  • Прашинки от вяра сме....а стихът ти е отдаденост към любовта и живота с тънката меланхолия на прераждането!
Propuestas
: ??:??