В абсурден водевил
И все по-често дебнещото време
настила сняг в очите уморени,
опитва се страхливо да отнеме
искрицата в пулсиращите вени.
И все по-често нощите са будни,
а болката е чакан събеседник
на спомените в часовете мудни
до утрото, пълзящо като ледник
през циркуса на идващия ден.
И все по-често не намирам сили
да се усмихвам. Тъжен и студен,
играя шут в абсурдни водевили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
