Понякога съм минорна, когато вали

aз съм просто огледало на дъжда, Любими...

Къде са устните ти в това време на меланхолия?

Май те изгоних от себе си, без да желая това...

Обичам те, не съм виновна, че боли...

Може би, бях твърде студена и прекалено взискателна...

Грешна съм като всички земни луни,

завила съм себе си в човешките мисли за глупаво щастие....

Дъждът е нахален измива от дните ни...

Но аз те обичам безпаметно, и тази вечер

ще нарисувам устните си

в любимият ти алено-червен нюанс...

автор: Моника Стойчева

дата: 28.05.2014 г.