31 июл. 2014 г., 10:42

В алено-червено... за теб

615 0 0

 

Понякога съм минорна, когато вали

aз съм просто огледало на дъжда, Любими...

Къде са устните ти в това време на меланхолия?

Май те изгоних от себе си, без да желая това...

Обичам те, не съм виновна, че боли...

Може би, бях твърде студена и прекалено взискателна...

Грешна съм като всички земни луни,

завила съм себе си в човешките мисли за глупаво щастие....

Дъждът е нахален измива от дните ни...

Но аз те обичам безпаметно, и тази вечер

ще нарисувам устните си

в любимият ти алено-червен нюанс...

 

автор: Моника Стойчева

дата: 28.05.2014 г.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...