Понякога съм минорна, когато вали
aз съм просто огледало на дъжда, Любими...
Къде са устните ти в това време на меланхолия?
Май те изгоних от себе си, без да желая това...
Обичам те, не съм виновна, че боли...
Може би, бях твърде студена и прекалено взискателна...
Грешна съм като всички земни луни,
завила съм себе си в човешките мисли за глупаво щастие....
Дъждът е нахален измива от дните ни...
Но аз те обичам безпаметно, и тази вечер
ще нарисувам устните си
в любимият ти алено-червен нюанс... ...