Момиче аз седя сега пред теб

С дълбоки чувства съм обзет

Но тези чувства са не положителни

Защото са въпросите ти мнителни

По принцип ти си хубавица

Да пееш можеш кат певица

Но не за туй съм аз при теб

Не искам никакъв   отчет

За твойте забележки неуместни

С които клиенти правиш бесни

Ирония сарказъм и омраза

Не могат те да бъдат бизнес база

Аз искрено сега те моля

Достойнството отхвърляйки без воля

И гледам  те в очите две

О колко хубави са те

Изпълнени със синкав блясък

Ме карат да изпитвам тласък

Да рецитирам хиляди стихотворения

За твойте прелестни умения

Но не затуй съм аз пред теб

От чувства нелогични съм обзет

Подхождащи за някой нощен бар

Красавица да срещна с твоя чар

Почакай, ние сме в аптека

А не седим на лунната пътека

Продай ми само тоз медикамент

Без никакъв ангажимент

Рецепта казваш ми сега

Това ли трябва на жена

И мойте погледи ти игнорираш

С надежда мисля че блъфираш

Но не откликваш ти

На моите възвишени мечти

За някаква   рецепта незначителна

Оставяш ме в дупка отвратителна

Насред аптеката в опашката голяма

Превръщаш всичко в някаква си драма

И пенсионер раздразнен със бастуна

Наложи яко моята кратуна

Тъка подут и без рецепта

Загубих си дори концепта

Изгонен без медикамент

По здравна каса отвратент

Ще търся следваща аптека

Дано сега, намирайки утеха

В кварталната аптека сива

Работи там съседка разговорлива

Избягвах я защото все ме гони

И черпи ме с евтини бонбони

Едва сега разбирам колко е добра

Лекарствата раздава от душа

И само в  нейната аптека

Се чувствам аз човека…