В автобуса
Пътувах във претъпкан градски рейс
до русичка, засукана девойка!
Тя ровеше небрежно в своя фейс
със гръб към архаичната ми стойка.
А аз примигвах миличко с очи
и хрусках тихо хрупкави бонбонки.
Тя беше с бяла блузка на ресни
и с малко дупе в къси панталонки.
Допираше се много нежно в мен
с прекрасните си, меки задни части.
Парфюмът й бе сякаш на Карден.
Къдриците й - с цвят на водорасли.
Не се стърпях, и в тъпкания бус
наместих се зад младичката бройка.
Започнах с нея нещо като блус:
Интимен танц със гръбче на девойка.
Подхванах я набързо и с ръка:
Погалих я по кръстните й дръжки.
Дори й духнах леко зад врата,
без свян и без училищни задръжки.
Докоснах даже с голия си крак
най-близкия до мен съседен глезен.
А някакъв… безмозъчен глупак
ме зяпна умно с погледа си леден.
Засрамен, на мъжа се извиних
и в миг посегнах с потните си длани
на мацката към сочните гърди
набъбнали над тесни дъждобрани.
Но в този миг - возилото зави
и прасна рязко свирещи спирачки!
А мацката… във рейса се затри:
Далеч от мен - на цели осем крачки.
На нейно място пръкна се жена
прехвърлила наскоро - сто години!
На сто и десет истински кила!
С провиснали пред нея едри дини.
Миришеше на боб и чесън лук.
На пръжки с праз и зелева салата.
Заби ми във гърба един юмрук,
а след това… и лакът във ребрата!
Реших да мръдна малко по-назад,
към дъното отзад на автобуса.
Но някой, взе да кашля в моя врат
и грубичко зад мене да се друса.
Огледах се нещастно настрани:
Бях плътно обсаден от потни дами.
От гладни пенсионери и жени
с достатъчно излишни килограми.
Оставих се във техните ръце:
На Божията щедрост в автобуса!
И с много пот на моето лице
захрупках си бонбонките с покруса.
Юри
Йовев
Юни
2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
