2.10.2011 г., 13:58

В "Аз срещу Вие" винаги печели... съдбата

1.1K 0 22

 

 

---------

 

 

Няма нужда да знаеш коя съм, защо съм

в откраднати нощи до него безсънна.

Щом дóйде, същността ми увисва на косъм

и пропадам... на очите му в дъното...


Вървя все до него, но по пътя в живота

не моите думи той търси с очи.

И гласът му, с притихнало-влюбени ноти,

не с обич за мене тъй страстно звучи.

 

Недей да ме съдиш! Запази се щастлива,

 че го чуваш в смеха на децата ви.

 Аз съм жива за ден! После в сълзи се скривам

 и вървя слепешком през мъглата...


 И огън, и жар да потърся в ръцете му -

 с хладна ласка сълзите ми трие.

 Любовта си му давам - беднее сърцето

 в тази битка на Аз срещу Вие...


 Малка цветна любов, но контурът ù - тънък

 в сивотата на брачна палитра!

 И днес, в този пъстър житейски рисунък,

 се оказа... Съдбата по-хитра...

 

 -----------

 

 

 

вдъхновено от "Писмо до твоя съпруг" - Георги Крумов

2-ро място в ЕРАТО-4

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова е хубаво!
    И истинско...
  • Цвети,Ангел,Селвер,благодаря ви!
  • Красотата на откраднатата любов!
    Струва си страданията.
    От сърце написано, защото в сърцето е живяло това стихотворение.
    Поздрави, приятелко!
  • Съдба е! Лети, Стенли, пък ако ще да е за ден, за час или само миг дори...
  • Чух ги,Мария...
    Танче...или избор на съдбата...
    Вики,поздрав..
    Оги...налага се..
    Таня
    Елена
    Жанет
    Минка
    Марина
    Благодаря на всички!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...