В "Аз срещу Вие" винаги печели... съдбата
---------
Няма нужда да знаеш коя съм, защо съм
в откраднати нощи до него безсънна.
Щом дóйде, същността ми увисва на косъм
и пропадам... на очите му в дъното...
Вървя все до него, но по пътя в живота
не моите думи той търси с очи.
И гласът му, с притихнало-влюбени ноти,
не с обич за мене тъй страстно звучи.
Недей да ме съдиш! Запази се щастлива,
че го чуваш в смеха на децата ви.
Аз съм жива за ден! После в сълзи се скривам
и вървя слепешком през мъглата...
И огън, и жар да потърся в ръцете му -
с хладна ласка сълзите ми трие.
Любовта си му давам - беднее сърцето
в тази битка на Аз срещу Вие...
Малка цветна любов, но контурът ù - тънък
в сивотата на брачна палитра!
И днес, в този пъстър житейски рисунък,
се оказа... Съдбата по-хитра...
-----------
вдъхновено от "Писмо до твоя съпруг" - Георги Крумов
2-ро място в ЕРАТО-4
© Станислава All rights reserved.
,Ангел
