В бара
Бутилка вино, чаша и цигара
на масата сред лепкав полумрак,
и скуката приседнала на бара,
кръстосала нахално крак връз крак!
Тук най-добър другар е самотата:
бездомна и безпътна. Без морал,
притиснала до болка тишината,
ръцете ѝ извива тя без жал!
Отчаяна, възвишена и нагла
към теб протяга свойте пипала
една любов захвърлена отдавна
там, някъде на края на света!
Цигарата догаря. Палиш втора.
Във чашата наливаш вино пак.
Навън оставил дневната умора
след виното поръчваш и коняк!
Цената теб не те интересува.
На края знаеш, че ще си платиш!
Една любов едва ли толкоз струва?
Отпиваш бавно. Пушиш и мълчиш.
Утрото надниква срамежливо
в гъстия и задимен сумрáк.
Тръгваш си самотен мълчаливо,
вечерта да чакаш с вино пак!
24 IX 2015 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
