6.02.2011 г., 22:04

В белотата...

1.7K 0 44

                     

 

 

                  зад облак поглежда         
                  денят някак сиво
                  и за ръка ме
                  повежда
                  пак мълчаливо

                  скрита в мъглата
                  в сивотата се губя
                  на студени
                  и тъжни
                  отминали чувства
 
                  тихи стъпки в снега
                  ми правят пъртина
                  и самотно
                  някъде
                  в мъглата замират

                  шум от птичи крила
                  покоя смущава 
                  топъл миг
                  от живота
                  в тишината бяла

                  а в белотата... стръкче
                  на първо кокиче
                  погледа ми 
                  нежно
                  в зелено облича...

 

 

          http://www.youtube.com/watch?v=XQtmOlb99KU

 

                     МУЗИКА > ghiocei

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...