15.12.2014 г., 11:49

В Безпътия

611 0 5

Вървим, безнадеждно осъмнали...
И търсим в Безпътия път...
В главите развъждаме бръмбари...
В гърдите ни скърби пълзят...

И тъпи, и слепи, и глухи сме
за истина, чест, свобода...
И бой, и гърбици получихме...
Треперим за всяка троха...

Покорно боклука обираме -
съборени в задния двор...
Позорно духачите свирят -
без дух - в европейския хор...

Марин Тачков
3 декември 2014 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за отзивите!...
  • Харесах!
  • Тук се изкефих максимално.
    Нищо, че горчи.
  • А уж сме пълноправни европейци...
    Първо се усмихнах, после ми стана тъжно.
    Интересен финал! Духачи без дух. Не ми е минавало през ум, че може да са зомбирани.
  • Тъжно и срамно положение сме изпаднали и продължаваме нищо да не правим. Иска ми се да извикам, тъй че Господ да ни чуе. Стига толкова години! Ще останем без роднини - българите ще ги няма!
    Поздравявам те за стабилната ти и последователна позиция, Марине!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...