10.08.2007 г., 10:52

В браздите...

568 0 5

Помъдряваме ли със браздите по челото

или тях надрасква ги умората,

дето впива нокти във живота?


 

В твърдостта угрижена браздят пътеки хората

към успеха, щастието и молитвите

за Добро, за Бъдеще, за Благодат...

 


А в браздите топли обич никне

да осмисли болката на този свят.

 

 


Помъдряваме ли със браздите по челото

или тях надраскват чувствата,

дето свиват във душите ни гнездо?

 


Набраздени от любов, препускаме

да догоним вихъра на младостта

и от умората да се отърсим...

 


А в браздите топли никне обичта

във живота всяка трудност да осмисли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиви думи в красива форма.
  • Красиво!
    Много истинско!!!!
  • Браво, Инна!
    Много хубав стих!
    Поздрави!
  • "Набраздени от любов, препускаме
    да догоним вихъра на младостта
    и от умората да се отърсим..."

    Много хубаво!!! Поздрави, Инна!!!

  • Не казват напразно,че бръчките по лицето,говорят за характера ни и начина,по който преживяваме всичкоХареса ми и ме накара да се замисля.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...