Бързам по крайбрежната алея,
с утрото пълзящо по нея,
да мога на моста в зори
да срещна първите лъчи.
Щом застана пред морето,
гръд опряло в небето,
хладната му синя шир
за душата ми е елексир.
Спомен, мъка и тъга
губя всичко на брега
и като чайка в зори
политам над сините вълни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация