2.07.2024 г., 7:28

В Бургас е вече юли

849 0 0

Бързам по крайбрежната алея,

с утрото пълзящо по нея,

да мога на моста в зори

да срещна първите лъчи.

 

Щом застана пред морето,

гръд опряло в небето,

хладната му синя шир

за душата ми е елексир.

 

Спомен, мъка и тъга

губя всичко на брега

и като чайка в зори

политам над сините вълни

 

към хоризонта, към слънцето, което

погалва с първи лъч морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

24 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...