2.07.2024 г., 7:28

В Бургас е вече юли

861 0 0

Бързам по крайбрежната алея,

с утрото пълзящо по нея,

да мога на моста в зори

да срещна първите лъчи.

 

Щом застана пред морето,

гръд опряло в небето,

хладната му синя шир

за душата ми е елексир.

 

Спомен, мъка и тъга

губя всичко на брега

и като чайка в зори

политам над сините вълни

 

към хоризонта, към слънцето, което

погалва с първи лъч морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

24 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...