Бързам по крайбрежната алея,
с утрото пълзящо по нея,
да мога на моста в зори
да срещна първите лъчи.
Щом застана пред морето,
гръд опряло в небето,
хладната му синя шир
за душата ми е елексир.
Спомен, мъка и тъга
губя всичко на брега
и като чайка в зори
политам над сините вълни
към хоризонта, към слънцето, което
погалва с първи лъч морето.
© Никола Яндов Всички права запазени