24.03.2011 г., 14:02

В бялата стая... 3

883 0 12

 

 

 

Прости им, Господи!

Те... не разбраха...

Убиха мълния.

А Ти им я изпрати

да изпепели еснафското в душите,

отрекли и любов, и вяра

в суетната си алчност, страх и мъст

за няколко греди... и кал...

и шепа пръст...

Те оскверниха всичкото,

което Ти им даде...

И не прогледнаха... не пожелаха...

И не видяха светлината,

изпратена от Теб за тях...

И за децата им.

От всичко взели, никому не дали,

те не разбраха... нищо не разбраха...

 

Прости им, Господи!

За тях свещица паля...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...