24.03.2011 г., 14:02

В бялата стая... 3

884 0 12

 

 

 

Прости им, Господи!

Те... не разбраха...

Убиха мълния.

А Ти им я изпрати

да изпепели еснафското в душите,

отрекли и любов, и вяра

в суетната си алчност, страх и мъст

за няколко греди... и кал...

и шепа пръст...

Те оскверниха всичкото,

което Ти им даде...

И не прогледнаха... не пожелаха...

И не видяха светлината,

изпратена от Теб за тях...

И за децата им.

От всичко взели, никому не дали,

те не разбраха... нищо не разбраха...

 

Прости им, Господи!

За тях свещица паля...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...