6.11.2014 г., 1:42

В бъдещ ден

783 0 4

Ако през точица се шмугна във пространството

ще те открия в някой бъдещ ден,

ще те разголя с казващи очи.

А ти от любовта ми осветен

ще блеснеш като кълбовидна мълния

и ще започнем да се стичаме

и да се вливаме един във друг,

подвластни на  невероятна химия.

През плач и смях ще се наричаме

с ония малки сладки имена,

които само влюбени изричат.

Трогателно по детски ще пледираме,

че Космосът не знае по-велика

от  нашата любов.

Ще бъде миг на съзерцание и зов.

Ще ти покажа колко истинска изглежда

 душата ми, замесена от светлини и сенки.

Когато целувам зад ухото тъмната ти бенчица,

ще бъбря  с гукащ глас  като бюлбюлче,

с ръцете си ще топля раменете ти,

а ти ще галиш светлите ми кичури

по-благоговейно от докосване до Бога.

Аз знам, ще те намеря в  бъдещ ден.

Любов, ще дойда! Чакай ме и вярвай в мен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна творба! Поздравления!
  • Приятелю Мисана,за да се сътвори литературен анализ се иска дарование,съпреживяване,широки познания,откровеност и яснота.А ти ги владееш,повярвай ми!За мене е истинско удоволствие когато те чета и като автор, и като критик.Благодаря ти за подкрепата!Поздрави от крепостта Бургус.
    Скъпа ми Стойна,чувствувам те много близка,както са близки Стара и Нова Загора.Благодаря ти,мила,за добрите думи!Прегръдки!
  • Диана, чудесна творба, прекрасна поетична философия - изразът може би е необичаен, но аз така го чувствам.Интересна и истинска е и философията ти на любовта, защото от нея по-истинска няма. Тя е навсякъде и щом човек я търси, сигурно ще я намери. Сигурна съм, че тя те очаква!
    Поздравявам те за прекрасната творба и ти желая мног любов!
  • Оригинален и силен стих, Загора! Отново си на висота.

    "ще те открия в някой бъдещ ден,
    ще те разголя с казващи очи.
    А ти от любовта ми осветен
    ще блеснеш като кълбовидна мълния
    и ще започнем да се стичаме
    и да се вливаме един във друг,
    подвластни на невероятна химия."

    Отличен (6) за такова ОКО на поетичен текст!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...