Ако някой ден животът свърши
и заклещи болка в ледени криле,
знай, щастието не ще приключи
с вопъла на плачещо дете.
Обичай с болка в очите,
усмихвай се в чуждото лице,
приказките изолирай от ушите
и не докосвай непознатите ръце.
Срещай страсти - дълбоки, сърдечни.
Загърбвай всеки грозен щрих.
Заключвай старите поеми,
дошли от спомените с вятър тих.
Не крий омраза зад лъжата,
закриляй в сънища безброй.
По пътеки бясно тесни
ще тръгваш в силния порой.
Откъсни си рози от червената градина,
наситена с уханна миризма,
и знай, че и тази зима
ще чакам с трепет вечерта.
По пътя грешен тръгвай бавно,
не изтривай своите следи.
Аз давам любовта си жадно
на самотници, презимували сами.
Ще бъда стон, заглушен в твойте звуци
от горещи летни слънчеви лъчи,
щом искаш истината без лъжи.
Затова сега те моля, забрави ме!
За мен след време си спомни.
Заради тебе ще засипя плахо с надежда,
целогодишно пустите у мен руини...
... Сега върви и нека времето лети!
19.06.2007
Miss Independent
© Красимира Баротева Всички права запазени