Защо се стремим света
с глава наопаки да поставим?
Между хаос и дива самота
пътека светла да проправим.
Да свържем невъзможните неща,
нестандартни, на изход подобни,
все разместени пусти дела
във мечтите, до лудост подробни.
А мечтите ни - простички те са,
в дън душите ни слепи укрити.
Често търсим писти, адреси,
а оказват се непростимо изтрити...
© Мери Попинз Всички права запазени