В черно и розово
В черно и розово
Сякаш премина пред мен
Твоят мъничък свят
Завъртя се набързо
Извика
И се скри на отсрещния бряг
Разбира се че ми липсваш
С тънките си разходки
По мокрия пясък
И с бледия си поглед
Плуващ нанякъде
Разбира се че ми липсваш
Както ми липсва малкото пристанище
На разбития град
Всекидневните ни караници
И целувките ни след тях
Защото си бяхме казали
Че няма
Какво да ни раздели
И когато заваля
И водата се надигна
Слънцето се скри от нас
И ни отнесе всеки на своето си място
Като камъни на дъното
Без да ни даде някакви шансове
И когато заваля
Потънахме всеки в своя си нюанс
Всеки в своето си аз
Всеки в тишината си
И сега като малки острови
Храним самотите си
Аз моята
И ти твоята
И пием от сълзите си – океани
В черно и розово
Си те спомням
С гладка кожа...
Като на тихо утринно море
И кратко но къдраво щастие
И вълшебно шумни моменти
Разбира се че ми липсваш
С женския си смях
И цветята в косата ти
И безкрайната усмивка
И ако можех да плувам
Щях да те намеря накъде
И ако можех времето да върна...
14 март 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
