16.03.2010 г., 12:58 ч.

В черно и розово 

  Поезия
599 0 8

В черно и розово

Сякаш премина пред мен

Твоят мъничък свят

Завъртя се набързо

Извика

И се скри на отсрещния бряг

 

Разбира се че ми липсваш

С тънките си разходки

По мокрия пясък

И с бледия си поглед

Плуващ нанякъде

 

Разбира се че ми липсваш

Както ми липсва малкото пристанище

На разбития град

Всекидневните ни караници

И целувките ни след тях

 

Защото си бяхме казали

Че няма

Какво да ни раздели

 

И когато заваля

И водата се надигна

Слънцето се скри от нас

И ни отнесе всеки на своето си място

Като камъни на дъното

Без да ни даде някакви шансове

 

И когато заваля

Потънахме всеки в своя си нюанс

Всеки в своето си аз

Всеки в тишината си

 

И сега като малки острови

Храним самотите си

Аз моята

И ти твоята

И пием от сълзите си – океани

 

В черно и розово

Си те спомням

С гладка кожа...

Като на тихо утринно море

И кратко но къдраво щастие

И вълшебно шумни моменти

 

Разбира се че ми липсваш

С женския си смях

И цветята в косата ти

И безкрайната усмивка

 

И ако можех да плувам

Щях да те намеря накъде

И ако можех времето да върна...

 

14 март 2010

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??