13.01.2018 г., 11:27

В чужбина №2

492 0 3

В чужбина №2

 

Въртя се вече цяла вечер.

До мен го няма и съня!

Луната ли за туй ми пречи,

или теглото от деня?!

 

А може би, че съм самотен,

че сам в леглото си лежа,

а и от задуха съм потен

и за Родината тъжа.

 

И чуждото тук ме притиска,

с неволите съм под ръка

и малко обич ми се иска

и съм претрупан от дела.

 

От близките си съм далече,

от доста време тук стоя,

носталгия ме мъчи вече,

не знам как ще  и устоя?!

 

Не искам туй не мое лято,

като натрапник да е в мен

и с тия хора непознати,

от моя свят да съм лишен!

 

10.01.2018г. София

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трогваща изповед, чудесно поднесена! Поздрав!
  • Здравей братко!така добре те разбирам.Сърбала съм я тая попара..Разплака ме твоята изповед,но защо не вяярваш повече на себе си.Повярвай и всичко ще се оправи.Защо се самонаказваш?Просто си ела и бъди щастрлив.Прегръдки-Загора

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...