Jan 13, 2018, 11:27 AM

В чужбина №2

494 0 3

В чужбина №2

 

Въртя се вече цяла вечер.

До мен го няма и съня!

Луната ли за туй ми пречи,

или теглото от деня?!

 

А може би, че съм самотен,

че сам в леглото си лежа,

а и от задуха съм потен

и за Родината тъжа.

 

И чуждото тук ме притиска,

с неволите съм под ръка

и малко обич ми се иска

и съм претрупан от дела.

 

От близките си съм далече,

от доста време тук стоя,

носталгия ме мъчи вече,

не знам как ще  и устоя?!

 

Не искам туй не мое лято,

като натрапник да е в мен

и с тия хора непознати,

от моя свят да съм лишен!

 

10.01.2018г. София

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трогваща изповед, чудесно поднесена! Поздрав!
  • Здравей братко!така добре те разбирам.Сърбала съм я тая попара..Разплака ме твоята изповед,но защо не вяярваш повече на себе си.Повярвай и всичко ще се оправи.Защо се самонаказваш?Просто си ела и бъди щастрлив.Прегръдки-Загора

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...