В циганското лято
Циганското лято… закъсня.
Мислех си, че няма да го бъде,
но ноември слънцето изгря,
пак нахлузих - ленени бермуди.
Барнах се и с риза с къс ръкав.
Якето във дрешника оставих,
раницата метнах на гърба
и на поход бодро се отправих.
Хукнах чак към Люлин планина:
ниска е и има хубав паркинг.
Там е по-красива есента,
и се пълни с весели другарки.
Без да чакам тръгнах към върха
по изровен път с огромни ями.
Газех в пожълтелите листа,
в шумата над Бонсови поляни.
Дупевица*… качвах близо час.
Сигурно отслабнах триста грама.
София бе цялата в мъгла.
Селфих се пред тази панорама.
На върха събирах дълго тен!
Слънцето бе кръгло старо злато!
Радвах се на хубавия ден
гол до кръста в циганското лято.
Спуснах се надолу на бегом.
В хижата димеше малка скара.
Глътнах малко чай със много ром,
след това с ракия се подкарах.
Там се запознах с една жена:
много мила - слънчева другарка!
С хубаво оформена снага:
малко нетипична - планинарка.
С нея аз направих три неща:
ядох, пих и… цяла нощ се трудих!
В хижата на Люлин планина,
в циганското лято… аз се влюбих!
*най-високият връх в Люлин
Юри Йовев
ноември 2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
Намини и покрай мен, малко встрани от пътя съм, над Софийско пиво
