В църквата
Всеки ден след работа минавам
покрай малка църквичка една,
сгушена в крайградската забрава,
тя е спирка за човешката душа.
Името ù нещо все забравям -
Богородица или Свети Мина,
важното е, че надежда дава,
всички тръгват си с олекнали сърца.
Твърдо днес реших да се отбия,
имах нужда малко да се спра,
от живота малко да се скрия,
свежи сили в мен да събера.
Дребната женичка ми подава
през прозорче със трепереща ръка,
трябва ми една свещичка само
за късмет и здраве във дома.
Влязох тихо и поклон отдадох
към Всевишния с наведена глава,
тъкмо бях свещичката запалила
и до мен изникна някаква жена.
Свещи четири в ръка държеше,
бързо ги уви като в една,
нещо лошо в нея ми попречи
и молитвата ми мигом отлетя.
Свещи четири като една пламтяха,
с болка заразплитаха тела,
нещо искаха да се разбягат,
но магия някаква ги задържа.
Първата пламтеше бясно
и изгърби втората ужасно,
третата падна от тясното,
а четвъртата сама угасна.
Сигурно ще скочите, да виете,
че за хубаво е сторила това,
може би семейство е закриляла -
да е цяло, да не се руши дома.
Да, но в погледа ù не прочетох
аз смирение или молба,
сигурно не ще ви стане леко
да горите с чуждата вина.
Тя икони святи не погледна,
бе дошла единствено за „ритуала”,
като дух стопи се и изчезна,
аз реших след нея да остана.
Господи, добре, че съществуваш
да закриляш нашите съдби,
опази ни, Боже, от хитрувания,
от пожарите на чужди помисли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
