В църквата
Всеки ден след работа минавам
покрай малка църквичка една,
сгушена в крайградската забрава,
тя е спирка за човешката душа.
Името ù нещо все забравям -
Богородица или Свети Мина,
важното е, че надежда дава,
всички тръгват си с олекнали сърца.
Твърдо днес реших да се отбия,
имах нужда малко да се спра,
от живота малко да се скрия,
свежи сили в мен да събера.
Дребната женичка ми подава
през прозорче със трепереща ръка,
трябва ми една свещичка само
за късмет и здраве във дома.
Влязох тихо и поклон отдадох
към Всевишния с наведена глава,
тъкмо бях свещичката запалила
и до мен изникна някаква жена.
Свещи четири в ръка държеше,
бързо ги уви като в една,
нещо лошо в нея ми попречи
и молитвата ми мигом отлетя.
Свещи четири като една пламтяха,
с болка заразплитаха тела,
нещо искаха да се разбягат,
но магия някаква ги задържа.
Първата пламтеше бясно
и изгърби втората ужасно,
третата падна от тясното,
а четвъртата сама угасна.
Сигурно ще скочите, да виете,
че за хубаво е сторила това,
може би семейство е закриляла -
да е цяло, да не се руши дома.
Да, но в погледа ù не прочетох
аз смирение или молба,
сигурно не ще ви стане леко
да горите с чуждата вина.
Тя икони святи не погледна,
бе дошла единствено за „ритуала”,
като дух стопи се и изчезна,
аз реших след нея да остана.
Господи, добре, че съществуваш
да закриляш нашите съдби,
опази ни, Боже, от хитрувания,
от пожарите на чужди помисли...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
