В дебрите на Рила
I
Една внушителна преграда
от снежни Рилски върхове
пред погледа ми е награда
за нощ под звездното небе.
Тя в дебрите си ме привлича
с блестящия си девствен сняг,
с потоци бистри, дето тичат
надолу, в шеметния бяг;
с орлите, гнездещи в скалите,
стадата в тревната им площ
и гребенът им, запокитен
в небето с цялата си мощ!
II
Неустоял на тази гледка,
със раницата на гърба,
със всеки свой неврон и клетка
към тях поемам, на ръба
на силите си, там, където
синеят седем езера
на дял, току под върховете
и облаците на пера.
Сърцето бие учестено,
а ние нямаме крила
да стигнем в слънцето огрени
поредицата от била.
III
Минавам Бъбрека. Окото
към космоса отваря мост
и пада от гърба ми злото,
и ставам лек, като след пост.
И ставам по-добър. Усмивки
под маската на съдник строг
огряват върхове скалисти
предверия на Господ-Бог,
обргръщат ме и заприличвам
на част от тази синева...
Ако страната си обичам
дължа го и на ей това!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
