В деня ни спомени долитат -
времето изпридат помежду ни,
за всяка случка те ни питат:
ехото дори гласа дочу ни,
а той разказва с чудни песни
за всяка бликнала наскоро нужда,
за нашите решения нелесни,
отчитащи всяка сянка чужда,
която тегли връзката ни здрава,
проверявайки й топлината
чрез пепел сива на забрава,
ронеща дъха на добрината.
Спомените като ято птици
правят на живота ни скалата
и протягат своите ръчици
с поглед мил към теб – жената.
© Валери Рибаров Всички права запазени
На този ден не мога да скрия слабостта си към теб! Честит ти Осми март! Не се колебай за процеса на творческото си израстване, защото той е самият Живот!