В дрипите дето нося
Дъжд с нежни мокри пръсти
пише ми стих среднощен.
Плаче в листата пъстри,
влюбва се. Пак. И още.
Денем за друга мисли,
знак на дланта му - кръстен.
Нощем шепти ми: Ти си
моя... в оброк без пръстен.
В дрипите дето нося
пръстен за обич скрит е.
Ех, обич, среброкоса,
от теб вали... в очите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
