В друг живот
Ще избягам от теб някой ден. Под ръка,
най-безпътната мисъл ще хвана.
И додето до три пъти: — Сбогом! – река,
ще ме скрият нощта и Балкана.
И по пътища, дето за мене не са
ще ме носи съдбата – отново.
Не ще плача. Проклетият кичур коса,
насълзява очите ми. Слово,
не проронва ветрецът. И той занемя,
и в клонака виси, като дрипа.
А дъждът тихо слял и небе, и земя,
над оковите тихо ще хлипа...
Ще застанеш на прага и с пълни гърди,
ще извикаш с гласа на сумрака...
Даже мен да ме няма – обичай, бъди,
знай – избягал до пладне се чака.
Аз ще стана къпина на сипей, сърна,
или млада, зелена борика...
В друг живот ще се срещнем – без грях и вина,
любовта ни щом пак ни повика.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
