Може да те срещна в друг живот.
Ти ще бъдеш с бели панталони,
яке от деним с милански бод,
а парфюмът – дъх на полуспомен.
Две съседни маси в кафене,
ти – сама, и аз така – самичък.
Среща на раними светове,
леко натежали от лиричност.
Тънките ти вежди ще кръжат
ласкаво над моето смущение,
докато очите ми се спрат
в твоите очи и секне времето.
Ще потръгне разговор тогаз:
"Още ли, кажи, обичаш котки?";
"Вчера бях по работа в Бургас..."
(Днес дано сме с теб в една посока.)
Искам да те срещна в друг живот.
В този не успях да бъда с тебе.
Зная най-вълшебния акорд,
с който ще облъхна раменете ти.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени