8.03.2014 г., 11:10

В друг живот (акростих)

683 1 2

Подписах си прощалното писмо,

От сълзите финална точка сложих,

Душата си вградих за послеслов, да се

Убия вместо теб ми се наложи.

Минутите последни преброих, от

Истините черни най-боли ме.

Ти беше пролетта, в която се родих, но

Ето че през есента ти  ще загина.

Ще ти оставя тези редове и

Есенните ветрове да те прегръщат, и

Триста пъти да ти спомнят все за мен,

Единият с ръцете ми да те обгръща.

Подписах се, сега ще се простя.

Останалото ще научиш, щом си тръгна.

Завинаги (от днес)  ще замълча и

Няма сила, дето ще ме върне.

Адио, сбогом и прости, на

Яве в друг живот. Навярно. Може би...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Младен, за отзивите и за пожеланието!
    Поздрави
  • Хареса ми, Биляна. Добър акростих!

    Честит 8 март от мен! Здраве и нови поетични успехи!: Мисана

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...