Подписах си прощалното писмо,
От сълзите финална точка сложих,
Душата си вградих за послеслов, да се
Убия вместо теб ми се наложи.
Минутите последни преброих, от
Истините черни най-боли ме.
Ти беше пролетта, в която се родих, но
Ето че през есента ти ще загина.
Ще ти оставя тези редове и
Есенните ветрове да те прегръщат, и
Триста пъти да ти спомнят все за мен,
Единият с ръцете ми да те обгръща.
Подписах се, сега ще се простя.
Останалото ще научиш, щом си тръгна.
Завинаги (от днес) ще замълча и
Няма сила, дето ще ме върне.
Адио, сбогом и прости, на
Яве в друг живот. Навярно. Може би...
© Биляна Битолска Всички права запазени
Поздрави