В друг живот, може би...
Недей, не се мъчи да ме обичаш,
ненужно е, та даже е обидно,
да, горда съм, разбрал си го отлично,
и обич ни продавам, ни купувам.
Огризки от такава не приемам,
и в сянката на бивши не вирея,
аз искам да я чувствам, не да вземам,
подхвърлени остатъци от нежност.
Не те виня, аз виждам че опитваш,
опитваш се да искаш, да ме искаш,
недей, това е самородно чувство,
не се насажда и гради изкуствено.
Във някой друг живот, ще се разминем,
и може би тогава, ще се имаме,
във този, очевидно е излишно,
да се насилваме да се обичаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Първолета Илиева Всички права запазени
