26.03.2009 г., 23:30

В друг свят

932 0 2

Само миг остава да се разпадна,
парчета от мен високо отлитат,
нанякъде - посоката е тайна,
там, където телата ни се преплитат.

Там, където ще бъдем заедно,
някъде, но не и в тази реалност,
място паралелно на това,
там, където ще имаме пълна свобода.

Вярвам, че в друг живот ще те имам,
знам, че сега е невъзможно,
заради причини, които и аз не разбирам,
правейки го много по-сложно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...