Само миг остава да се разпадна,
парчета от мен високо отлитат,
нанякъде - посоката е тайна,
там, където телата ни се преплитат.
Там, където ще бъдем заедно,
някъде, но не и в тази реалност,
място паралелно на това,
там, където ще имаме пълна свобода.
Вярвам, че в друг живот ще те имам,
знам, че сега е невъзможно,
заради причини, които и аз не разбирам,
правейки го много по-сложно.
© Стефани All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
