В ДУШАТА МИ
Корен на старо дърво изкопах
криво, напукано, сякаш ръцете на баба
в кривия корен видях.
В душата загнезди се буца голяма,
мъка и болка в едно сякаш сбрах,
човешката орис и мъка съзрях.
Защо във живота доброто все бяга
и любовта постоянно се крие от нас?
Защо све я гоним и ласката търсим,
след като тя живее във нас?
На всеки в душата обич извира
ручей снежовен, бистър и свеж,
защо постянно с кал го покриваме?
А може с усмивка той да тече,
да блика, да сгрява душата
и да пее сърцето в своята болка позната.
Може! Да може! Но проблеми
все нови изникват и спъват наш`те мечти.
Не им се оставяй - мечтай, не унивай,
в болката своя не забравяй копнежа,
дерзай, глава не прекланяй:
с доброто напред в ръцете върви,
с обич засмяна в очите преливай,
а пътя си стръмен с песен покрий!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Недка Коеджикова Всички права запазени
