В дъга приютена
В росна капчица се сгушва
устрем за ведрост утринна.
Яхя Акбулут („Безметежност”)
През процепа на мисълта
търкулна се снежинката
надолу... Към локвата.
Фалшът и лъжата
пак отвяха
зърното на истината
сред плявата – шумната.
Пак запростенаха от жал
пътечки буренясали,
виещи се по дланите
на Многоръкия.
Многоокия.
Онзи, който ме научи
без думи да теша,
без ръце да галя,
като дъга
(приютена)
в капчица росна.
Самадхи
30.09.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
