В росна капчица се сгушва

             устрем за ведрост утринна.

                  Яхя Акбулут   („Безметежност”)

През процепа на мисълта

търкулна се снежинката

надолу... Към локвата.

Фалшът и лъжата

пак отвяха

зърното на истината

сред плявата – шумната.

Пак запростенаха от жал

пътечки буренясали,

виещи се по дланите

на Многоръкия.

Многоокия.

Онзи, който ме научи

без думи да теша,

без ръце да галя,

като дъга

(приютена)

в капчица росна.

Самадхи

30.09.2016