В росна капчица се сгушва
устрем за ведрост утринна.
Яхя Акбулут („Безметежност”)
През процепа на мисълта
търкулна се снежинката
надолу... Към локвата.
Фалшът и лъжата
пак отвяха
зърното на истината
сред плявата – шумната.
Пак запростенаха от жал
пътечки буренясали,
виещи се по дланите
на Многоръкия.
Многоокия.
Онзи, който ме научи
без думи да теша,
без ръце да галя,
като дъга
(приютена)
в капчица росна.
Самадхи
30.09.2016
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
