В дълбините
Колко тайни ли пазиш, море,
в дълбините на своето лоно…
Като перли с черупка-сърце,
скрити в шепа солена отрова.
Неизпратени нежни писма
в шир безкрайна се лутат тревожно -
малки лодки с протрити платна
помечтали за бряг невъзможен.
Плува там с развълнувана гръд
златна рибка погълнала пръстен
на моряка пристигнал от път
много рано, а толкова късно.
В раковината спомен ехти,
а в откъсната щипка на раче
са попили две детски сълзи.
Тишината на мидите плаче.
О, кажи ми какво не видя –
как се ражда животът красиво,
как разцъфва вълна след вълна,
и вълна след вълна си отива.
Ако имаше устни, море,
би разказало с думи омайни…
Но ковчеже си ти без ключе
пълно с неми съкровища-тайни…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
