В дълбините
Колко тайни ли пазиш, море,
в дълбините на своето лоно…
Като перли с черупка-сърце,
скрити в шепа солена отрова.
Неизпратени нежни писма
в шир безкрайна се лутат тревожно -
малки лодки с протрити платна
помечтали за бряг невъзможен.
Плува там с развълнувана гръд
златна рибка погълнала пръстен
на моряка пристигнал от път
много рано, а толкова късно.
В раковината спомен ехти,
а в откъсната щипка на раче
са попили две детски сълзи.
Тишината на мидите плаче.
О, кажи ми какво не видя –
как се ражда животът красиво,
как разцъфва вълна след вълна,
и вълна след вълна си отива.
Ако имаше устни, море,
би разказало с думи омайни…
Но ковчеже си ти без ключе
пълно с неми съкровища-тайни…
© Деница Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красота, Деница, чиста и пейзажна. Поздрави!
-
Благодаря ви за отделеното време и хубавите думи! И...да, Мария, с това стихотворение взех участие за втора година в конкурса. Ще ме има в алманаха...а моето мнение за този от миналата година е точно като твоето, ако трябва да си призная...
-
Красиво！
-
Уникално .... Поздравления!
-
Ако с това стихотворение си участвала в последния конкурс "С море в сърцето", а не си наградена, аз ти присъждам приза, Дени! Толкова е хубаво, чисто и живо, а ти си щастливка, че морето ти е дало ключето на своето ковчеже и имаш очи за неговите тайни! Браво, момиче!
Между другото, видях последния алманах от тази година и не останах никак очарована...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
