10.07.2012 г., 21:55

В един февруарски ден

985 0 0

Помниш ли последната ни среща,

но не онази преди ден.

Защото беше ти отсреща

на пропаст разстояние от мен.

 

Помниш ли последната ни среща,

думите под звездното небе,

помниш ли нощта гореща?

Помниш ли? Аз не.

 

Но помня как ме караше да пея.

Как поисках да летя.

Помня колко силно исках да живея.

Само в миг събра света.

 

Помниш ли последната ни среща?

Но не онази преди ден,

а тази наша тайна среща

в един февруарски ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лия Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...