Jul 10, 2012, 9:55 PM

В един февруарски ден

  Poetry » Love
983 0 0

Помниш ли последната ни среща,

но не онази преди ден.

Защото беше ти отсреща

на пропаст разстояние от мен.

 

Помниш ли последната ни среща,

думите под звездното небе,

помниш ли нощта гореща?

Помниш ли? Аз не.

 

Но помня как ме караше да пея.

Как поисках да летя.

Помня колко силно исках да живея.

Само в миг събра света.

 

Помниш ли последната ни среща?

Но не онази преди ден,

а тази наша тайна среща

в един февруарски ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лия Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...