10 июл. 2012 г., 21:55

В един февруарски ден

986 0 0

Помниш ли последната ни среща,

но не онази преди ден.

Защото беше ти отсреща

на пропаст разстояние от мен.

 

Помниш ли последната ни среща,

думите под звездното небе,

помниш ли нощта гореща?

Помниш ли? Аз не.

 

Но помня как ме караше да пея.

Как поисках да летя.

Помня колко силно исках да живея.

Само в миг събра света.

 

Помниш ли последната ни среща?

Но не онази преди ден,

а тази наша тайна среща

в един февруарски ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лия Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...