27.08.2013 г., 14:50

В една сълза

1.4K 0 9

Не питай как възможно е това -
тъгата от очите да извира.
Изгубил светлина и синева
светът дори в една сълза умира.


Човек не е на дните господар.
Съдбата си не може да избира.
След сляпа стъпка или грешен зар
светът дори в една сълза умира.


Не чакай буря, за да те смути,
и мълния небето да раздира.
Мечта изгубил сред безброй мечти
светът дори в една сълза умира.


Тъй плахи сме от своите следи -
прашинки в самотата на Всемира.
Без лъч от пътеводните звезди
светът дори в една сълза умира.


Утеха ще потърсим в брегове
и изповеди в струните на лира.
Но ако няма кой да ни зове
светът дори в една сълза умира.


Отворим ли врати към вечността,
която от душите ни прозира,
причина е едничка любовта
в една сълза светът да не умира.


(Сбъднати предчувствия)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това стихотворение ме просълзи... отдавна не бях гощавала душата си с такава наслада мисля че в моята сълза се родиха много неща Благодаря!!!
  • Благодаря ви - Красимир, Ани и Анна! Радвам се, че моят стих ви харесва!
  • "прашинки в самотата на Всемира."

    Мъдро стихотворение!
  • Истинско чудо е,че Любовта успява да се противопостави на унищожението в една безконечна борба!Поздрав за мъдрия стих!
  • Благодаря ти, Анабел! Стихът ти е прекрасен! Радвам се, че моята творба породи желанието ти да го споделиш с мен! Бъди благословена!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...