27.08.2013 г., 14:50

В една сълза

1.4K 0 9

Не питай как възможно е това -
тъгата от очите да извира.
Изгубил светлина и синева
светът дори в една сълза умира.


Човек не е на дните господар.
Съдбата си не може да избира.
След сляпа стъпка или грешен зар
светът дори в една сълза умира.


Не чакай буря, за да те смути,
и мълния небето да раздира.
Мечта изгубил сред безброй мечти
светът дори в една сълза умира.


Тъй плахи сме от своите следи -
прашинки в самотата на Всемира.
Без лъч от пътеводните звезди
светът дори в една сълза умира.


Утеха ще потърсим в брегове
и изповеди в струните на лира.
Но ако няма кой да ни зове
светът дори в една сълза умира.


Отворим ли врати към вечността,
която от душите ни прозира,
причина е едничка любовта
в една сълза светът да не умира.


(Сбъднати предчувствия)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това стихотворение ме просълзи... отдавна не бях гощавала душата си с такава наслада мисля че в моята сълза се родиха много неща Благодаря!!!
  • Благодаря ви - Красимир, Ани и Анна! Радвам се, че моят стих ви харесва!
  • "прашинки в самотата на Всемира."

    Мъдро стихотворение!
  • Истинско чудо е,че Любовта успява да се противопостави на унищожението в една безконечна борба!Поздрав за мъдрия стих!
  • Благодаря ти, Анабел! Стихът ти е прекрасен! Радвам се, че моята творба породи желанието ти да го споделиш с мен! Бъди благословена!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...